Жените, които събуждаха България

Българската история включва жени, които са отваряли първите училища за момичета, укривали революционери, създавали болници и приюти или изграждали научни школи.

Жените, които събуждаха България
Photo: Стандарт Нюз

Българската история включва жени, които са отваряли първите училища за момичета, укривали революционери, създавали болници и приюти или изграждали научни школи. Тези дейности са били свързани с образованието, лечението, гражданските права или грижата за хора без подкрепа.

През Възраждането образованието на момичетата става кауза, изискваща лична дързост. Анастасия Димитрова открива в Плевен първото българско светско девическо училище в началото на 40-те години на XIX век. Неделя Петкова, известна като Баба Неделя, учителства в редица градове като София, Самоков, Кюстендил и Солун, работейки при тежки условия заедно с дъщеря си Станислава.

В сферата на културата Мария Влайкова оставя завещание от 16 февруари 1926 г., с което пренася на Министерството на народното просвещение киносалон в София. Сградата е издигната върху нейния терен със семейни средства и заеми. Приходите от салона са предназначени да подпомагат млади артисти от Народния театър, а постъпленията от един ден месечно да служат за хористите и оркестрантите на Народната опера.

Борбата за права и свобода е включвала и риск за живота. Тонка Обретенова предоставя дома си в Русе за първото протоколирано заседание на местния революционен комитет на 10 декември 1871 г. Райна Попгеоргиева, известна като Райна Княгиня, след преживеани мъчения учи акушерство и по-късно работи в България, като помага безплатно на бедни родилки в София.

В медицината д-р Анастасия Головина става първата българка с лекарска диплома след завършване на обучението си в Париж през 1878 г. Екатерина Каравелова съчетава преподаването с обществена работа и през 1943 г. се включва в усилията срещу депортирането на българските евреи.

Key facts

  • Анастасия Димитрова открива първото българско светско девическо училище в Плевен в началото на 40-те години на XIX век.
  • Мария Влайкова завещава киносалон в София за културни и образователни цели на 16 февруари 1926 г.
  • Д-р Анастасия Головина е първата българка с лекарска диплома, завършила в Париж през 1878 г.

Three perspectives

Neutral

Българската история включва различни жени, които са действали в сферата на образованието, медицината и обществената работа.

Positive

Много от тези жени са създавали възможности за развитие на културата и образованието, дори след смъртта си.

Negative

Някои от тези дейности са били свързани с тежки условия, лишения и риск за живота.

Your week in news, every Wednesday

The biggest stories of the week for your edition, in your inbox every Wednesday morning, your time. Free, and you can unsubscribe at any time.

Choose your news coverage

Please choose and confirm your coverage.

All sections

Edition