Александър Николов

Александър Георгиев Николов, известен с прякора Сашо Сладура, е български джазов музикант, художник портретист и дисидент.

Александър Николов
Photo: БНТ Новини

Александър Георгиев Николов е роден на 15 септември 1917 година в Плевен. Баща му е инж. Георги Николов, а майка му е чешката Екатерина Ендерс. Дядо му е швед, управител на голям чешки замък.

Музикантът учи в италианското училище и във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив. След това той следва в консерваторията в Прага.

След завръщането си в България той свири в Царския симфоничен оркестър. По-късно участва в състави като „Джаз Овчаров“ на Асен Овчаров, Джаза на оптимистите и оркестрите на Димитър Ганев и Емил Георгиев. В началото на 50-те години е концертмайстор в оркестър с диригент Руслан Райчев.

Сашо Сладура е солист цигулар в оркестъра на ресторант „България“. Там той става любимец на публиката и получава своя прякор. Изпълненията му на танга и френски шансони стават легендарни.

Освен музика, той е добър художник портретист и пише стихове. След 1956 г. Държавна сигурност го следи и подслушва. На 25 декември 1959 г. той е осъден на една година затвор и излежава 7 месеца.

На 19 август 1960 г. по заповед на МВР той е изселен в село Ушинци и работи в местното ТКЗС. На 15 септември 1961 г. по заповед на Мирчо Спасов е изпратен в трудовия концентрационен лагер край Ловеч. Смъртният му акт е с дата 26 септември 1961 г.

В Пловдив е открит паметник на Александър Николов през 2002 г. В София улица в квартал „Кръстова вада“ е кръстена на него. За него са създадени филмът „Мелодия за чук и цигулка“ и романът на Димитър Коруджиев „Преди да се умре: Фантазия за Сашо Сладура“.

Key facts

  • Александър Николов е роден на 15 септември 1917 г. в Плевен.
  • Той е джазов музикант, художник портретист и солист в ресторант „България“.
  • На 15 септември 1961 г. е изпратен в трудовия лагер край Ловеч.
  • В смъртния му акт е вписана дата 26 септември 1961 г.

All sections

Edition