Васил Гарнизов
Васил Гарнизов е български антрополог, политолог и почетен професор на Нов български университет.

Васил Иванов Гарнизов е роден на 1 септември 1958 г. в София. Той завършва математическа паралелка в 7 ЕСПУ през 1976 г. и „Българска филология“ в Софийския държавен университет през 1983 г.
След образованието си той работи учител в средно училище в Ябланица. През 1995 г. защитава докторска дисертация на тема „Смърт и погребение у българите“ пред Специализирания научен съвет по литературознание на БАН.
Научната му кариера включва позиции в Института за фолклор при БАН между 1983 и 2003 г. Той специализира социална антропология в E.H.E.S.S. в Париж през 1993 г. и в C.N.R.S. през 1996 г.
В административната сфера Васил Гарнизов е бил главен секретар в Министерство на регионалното развитие и благоустройството през 1997 г. Той заема длъжността заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството от 1998 до 2001 г.
Като изследовател той е съавтор на понятието етнопрагматика и е създател на първия департамент по антропология в България. Заедно с Асен Балакчиев той създава първия професионален курс по антропология в страната.
Васил Гарнизов е съосновател на Нов български университет заедно с Петко Стайнов и Димитър Дочев. От 2021 г. той е почетен професор на Нов български университет.
Той участва в множество фотоизложби, включително самостоятелни изложби „Между антропологията и фотожурналистиката. Репортажи от Орлов мост“ през 2013 г. и „Един ден в ЦЕРН“ през 2017 г. През 2019 г. участва в изложбата „Преоткриване на наследства“ в Етнографския музей в Пловдив.
Key facts
- Васил Гарнизов е почетен професор на Нов български университет от 2021 г.
- Той е съосновател на първия департамент по антропология в България.
- Заема длъжността заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството от 1998 до 2001 г.
- Притежава степен кавалер на Ордена на академичните палми от Франция.